отвиквал съм

Речник на българския език

1. отвиквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвиквал съм е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отвиквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвиквал съм е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отвиквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвиквал съм е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).