отвиквал си

Речник на българския език

1. отвиквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвиквал си е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отвиквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвиквал си е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отвиквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвиквал си е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).