отвиквал е

Речник на българския език

1. отвиквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвиквал е е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвиквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвиквал е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвиквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвиквал е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).