отвиквало си

Речник на българския език

1. отвиквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало си е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвиквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало си е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвиквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало си е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).