отвиквало е

Речник на българския език

1. отвиквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало е е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвиквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвиквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвиквало е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).