отвиквала е

Речник на българския език

1. отвиквала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвиквала е е производна форма на отвиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвиквала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвиквала е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвиквала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвиквала е е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).