отвиквала

Речник на българския език

1. отвиквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвиквала е производна форма на отвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвиквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвиквала е производна форма на отвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвиквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвиквала е производна форма на отвиквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвиквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвиквала е производна форма на отвиквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).