отвело

Речник на българския език

1. отвело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвело е производна форма на отведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвело — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвело е производна форма на отведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).