отбягнало е

Речник на българския език

1. отбягнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбягнало е е производна форма на отбягна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбягнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбягнало е е производна форма на отбягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).