отбягнало

Речник на българския език

1. отбягнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбягнало е производна форма на отбягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбягнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбягнало е производна форма на отбягна (мин. деят. св. прич. ср. р.).