отбягвал

Речник на българския език

1. отбягвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбягвал е производна форма на отбягвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбягвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбягвал е производна форма на отбягвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбягвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбягвал е производна форма на отбягвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбягвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбягвал е производна форма на отбягвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).