отбъбвал

Речник на българския език

1. отбъбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбъбвал е производна форма на отбъбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбъбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбъбвал е производна форма на отбъбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбъбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбъбвал е производна форма на отбъбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбъбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбъбвал е производна форма на отбъбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).