отбутнело

Речник на българския език

1. отбутнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбутнело е производна форма на отбутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбутнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбутнело е производна форма на отбутна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).