отбутнели

Речник на българския език

1. отбутнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отбутнели е производна форма на отбутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбутнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отбутнели е производна форма на отбутна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).