отбутнела

Речник на българския език

1. отбутнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбутнела е производна форма на отбутна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбутнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отбутнела е производна форма на отбутна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).