отбутнало

Речник на българския език

1. отбутнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбутнало е производна форма на отбутна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбутнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбутнало е производна форма на отбутна (мин. деят. св. прич. ср. р.).