отбутвал

Речник на българския език

1. отбутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбутвал е производна форма на отбутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбутвал е производна форма на отбутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбутвал е производна форма на отбутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбутвал е производна форма на отбутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).