отбутаха

Речник на българския език

1. отбутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отбутаха е производна форма на отбутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отбутаха е производна форма на отбутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).