отбутало

Речник на българския език

1. отбутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбутало е производна форма на отбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбутало е производна форма на отбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отбутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбутало е производна форма на отбутам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отбутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбутало е производна форма на отбутам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).