отбута

Речник на българския език

1. отбута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отбута е производна форма на отбутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отбута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отбута е производна форма на отбутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отбута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отбута е производна форма на отбутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).