отбулил си

Речник на българския език

1. отбулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбулил си е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбулил си е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).