отбулило

Речник на българския език

1. отбулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулило е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбулило е производна форма на отбуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).