отбулили

Речник на българския език

1. отбулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отбулили е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отбулили е производна форма на отбуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).