отбулила си

Речник на българския език

1. отбулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отбулила си е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отбулила си е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).