отбулила е

Речник на българския език

1. отбулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбулила е е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбулила е е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).