отбулело

Речник на българския език

1. отбулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулело е производна форма на отбуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбулело е производна форма на отбуля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).