отбулвало

Речник на българския език

1. отбулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулвало е производна форма на отбулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулвало е производна форма на отбулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отбулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбулвало е производна форма на отбулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отбулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбулвало е производна форма на отбулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).