отбулвал

Речник на българския език

1. отбулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулвал е производна форма на отбулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулвал е производна форма на отбулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбулвал е производна форма на отбулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбулвал е производна форма на отбулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).