отбрулвал

Речник на българския език

1. отбрулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбрулвал е производна форма на отбрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбрулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбрулвал е производна форма на отбрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбрулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбрулвал е производна форма на отбрулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбрулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбрулвал е производна форма на отбрулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).