отбранил си

Речник на българския език

1. отбранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбранил си е производна форма на отбраня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отбранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбранил си е производна форма на отбраня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).