отбранила

Речник на българския език

1. отбранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбранила е производна форма на отбраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отбранила е производна форма на отбраня (мин. деят. св. прич. ж. р.).