отбрал съм

Речник на българския език

1. отбрал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбрал съм е производна форма на отбера (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отбрал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбрал съм е производна форма на отбера (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).