отбрала

Речник на българския език

1. отбрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбрала е производна форма на отбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отбрала е производна форма на отбера (мин. деят. св. прич. ж. р.).