отблъсквала

Речник на българския език

1. отблъсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отблъсквала е производна форма на отблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отблъсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отблъсквала е производна форма на отблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отблъсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отблъсквала е производна форма на отблъсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отблъсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отблъсквала е производна форма на отблъсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).