отблъсвала

Речник на българския език

1. отблъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отблъсвала е производна форма на отблъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отблъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отблъсвала е производна форма на отблъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отблъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отблъсвала е производна форма на отблъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отблъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отблъсвала е производна форма на отблъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).