отблокирало

Речник на българския език

1. отблокирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отблокирало е производна форма на отблокирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отблокирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отблокирало е производна форма на отблокирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отблокирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отблокирало е производна форма на отблокирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отблокирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отблокирало е производна форма на отблокирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).