отбили

Речник на българския език

1. отбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отбили е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отбили е производна форма на отбия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).