отбила съм

Речник на българския език

1. отбила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отбила съм е производна форма на отбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отбила съм е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).