отбила е

Речник на българския език

1. отбила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбила е е производна форма на отбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбила е е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).