отбил

Речник на българския език

1. отбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбил е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбил — мин. деят. св. прич. м. р.

отбил е производна форма на отбия (мин. деят. св. прич. м. р.).