отбегнело

Речник на българския език

1. отбегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбегнело е производна форма на отбегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбегнело е производна форма на отбегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. отбегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбегнело е производна форма на отбягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. отбегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбегнело е производна форма на отбягна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).