отарашил

Речник на българския език

1. отарашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отарашил е производна форма на отараша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отарашил — мин. деят. св. прич. м. р.

отарашил е производна форма на отараша (мин. деят. св. прич. м. р.).