осякъл

Речник на българския език

1. осякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осякъл е производна форма на осека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

осякъл е производна форма на осека (мин. деят. св. прич. м. р.).