осявало

Речник на българския език

1. осявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осявало е производна форма на осявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осявало е производна форма на осявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осявало е производна форма на осявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осявало е производна форма на осявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).