осъществявало

Речник на българския език

1. осъществявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъществявало е производна форма на осъществявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъществявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъществявало е производна форма на осъществявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осъществявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осъществявало е производна форма на осъществявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осъществявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осъществявало е производна форма на осъществявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).