осъществявал

Речник на българския език

1. осъществявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъществявал е производна форма на осъществявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъществявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъществявал е производна форма на осъществявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осъществявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осъществявал е производна форма на осъществявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осъществявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осъществявал е производна форма на осъществявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).