осъмвал

Речник на българския език

1. осъмвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъмвал е производна форма на осъмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъмвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъмвал е производна форма на осъмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осъмвал — мин. деят. св. прич. м. р.

осъмвал е производна форма на осъмвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осъмвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осъмвал е производна форма на осъмвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).