осъвременявал

Речник на българския език

1. осъвременявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъвременявал е производна форма на осъвременявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъвременявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъвременявал е производна форма на осъвременявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осъвременявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осъвременявал е производна форма на осъвременявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осъвременявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осъвременявал е производна форма на осъвременявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).