осъвременило

Речник на българския език

1. осъвременило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъвременило е производна форма на осъвременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъвременило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осъвременило е производна форма на осъвременя (мин. деят. св. прич. ср. р.).