осъвременил

Речник на българския език

1. осъвременил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъвременил е производна форма на осъвременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъвременил — мин. деят. св. прич. м. р.

осъвременил е производна форма на осъвременя (мин. деят. св. прич. м. р.).